Индъстриъл рок стилът

На хоризонта на музикалния ъндърграуд проблесна новото мистериозно рокчудовище – “индъстриъл”. Това странно направление в рока днес безспорно е паролата за любителите на твърдата музика и почитателите на нетрадиционното мислене. В този доста особен свят вече се появиха многохилядни фенове, готови да бъдат безрезервни привърженици на “по-странни” групи. Бласъкът на “индъстриъл” – рока се прокрадва, макар и в латентна форма.

Значимите нови течения имат една и съща съдба – най-напред ги посрещат на нож и въобще категорично ги отричат, а после музикалните експерти ги утвърждават, рекламират и толерират като поредно масово обезумяване. И в случая самите рокформации, създавайки напарвлението “индъстриъл” – тази динамична, в много случаи себична и нямаща нищо общо с приетите норми музика, съществуват още отпреди десетилетие. Навярно корените на явлението трябва да търсим още в “плу-таум” музиката, пънка, грайнд-кора, хеви и детметъла. Още в онова начало, когато новообразуваните пънк рокерски групи, едва научили се да държат китарите, забъркват някаква доста странна приумица от грохот, електронен произволен шум, буквална тресня, която едва ли би могла да мине дори и за рок, но нафуканият имидж, ексентричното облекло, погледът на абсолютни непукизи и безкомпромисните текстове все пак привличат вниманието на и без това изгладнелите за нещо “по-така” рокфенове.

Като резултат от челния сблъсък на различните стилове направления в рока се явяват и много нови групи навсякъде в Европа, Щатите и естествено в Източна Европа, където рокмузикантите имат вече пълна възможност за самоизява. Към всеобщо приетите форми на рока те прибавят и хрумвания, като звук от парен локомотив, ужасяващ шум от сблъсък на автомобили, рушащи чукове и срутване на сгради. Не по-малко са използваните ефекти и ударите на метални предмети, които ритмично поддържат китарния грохотен саунд, напомнящ проповеди за насилие, нацизъм, подтик към самоубийство и сексуални похищения. Изригва една нова музикална революция, включваща грухтящи рокиндустриалци, нойз-терористи, мрачни психари и налудничеви рокманиаци, както и експериментиращи стиловите направления дет метъл и класическа опера. Общото е умението им да рушат представите и да замъгляват границите на онова което е приемливо, и онова, което не е, оставяйки най-вече металните китарни рифове да доминират в тяхната музика. Всички тези ексцентрични в рокиндустрията все пак остават новатори, завладени от новото съвременно звучене, експеримента и ако се налага, късането на наложените с годините стереотипни еталони. Може би затова няма да откриете поезия в текстовете им. Но не се притеснявайте. Оставете се на тяхната отнесена поетична вълна и ако искате да разберете смисъла на “индъстриъл”, просто забравете за всички норми и дефиниции и нека чувството ви за ритъм да ви води. Тогава всичко си идва точно на мястото.