Радиоактивен химичен елемент от вторичната подгрупа на трета група на периодичната система; ат.н. 89. Масовото число на най – трайния му изотоп е 227. Актиният е открит през 1899г. от френския химик Дебиерн в отпадъците от преработката на уранови руди. Наименованието си е получил от гръцкото „aktinos” – лъч. Актиний е рядък елемент.
Съдържанието му в земната кора е 6.10-10% по маса. Известни са 10 негови радиоактивни изотопа с масови числа от 221 до 230. Най-голям период на полуразпадане (T1/2=21,8 години) притежава 227Ас. При разпадането си той излъчва 98,8% , β – частици и 1,2% α-частици. Изотопите 227Ас и 228Ас (T1/2= 6,13h, наречен още мезоторий lΙ Ms Th lΙ) се срещат в урановите и ториевите руди като членове от групата радиоактивни елементи. Елементарният актиний е сребристобял метал с т.т. 1050 ± 50⁰С и т.к. около 3000⁰С, на тъмно свети слабо със сивосинкава светлина. На влажен въздух бързо се покрива с тънка бяла окисна корица, която го предпазва от по – нататъшно окисляване; разтваря се в азотна и солна киселина. В атома на актиния има три външни (валентни) електрона (конфигурация 6d1 7s2), следователно в съединенията си се явява от +3 валентност. Почти всичките му соли са с бял цвят, а разтворите им са безцветни. Повечето от тях (с изключение на АсРО4) са изоморфни и съответствуват на тези на лантана. Актиний образува и неразтворими съединения, както и лантанът (хидроокис, карбонат, оксалат и др.). Окисът му Ас2О3 се получава при силно нагряване на Ас(ОН)3 или актиниев оксалат.
Актиний образува халогениди и сулфиди. Получаването на актиний в чист вид от природни суровини е свързано с грамадни трудности. 227Ас се получава по изкуствен начин чрез облъчване на 226Ra с неутрони. В смес с берилий 227Ас служи за приготвяне на неутронни източници, в които неутроните се образуват при облъчване на берилиевото ядро 1Ве с α-частици, изпускани от разпадните продукти на 227Ас. Актиний е един от опасните за здравето на хората радиоактивни елементи, тъй като отделя много плътен поток от α-лъчи.
Leave a Reply