Лекуване на алкохолна зависимост – методи и проблеми

Синдромът на отнемане на алкохол (AAS) е често срещан при хора с алкохолна зависимост и се изразява в различни форми – от лек махмурлук до делириум. В много случаи това състояние преминава от само себе си и не изисква фармакологична намеса. Но понякога може да приеме сериозни, животозастрашаващи форми.

Според DSM-5, AAS, се диагностицира чрез наличието на два или повече от следните симптоми, които се развиват в рамките на часове или дни след спиране на употребата на алкохол: свръхактивна автономна нервна система (изпотяване, сърцебиене); безсъние; гадене и повръщане; халюцинации и заблуди; психомоторна възбуда; конвулсии. Симптомите могат да продължат до седмица, в редки случаи и по -дълго.

Лекуването на алкохолна зависимост е насочено към облекчаване на симптомите, предотвратяване на усложнения и започване на рехабилитация. Въпреки че амбулаторната детоксикация е безопасна за много пациенти с умерена ААС, обилното пиене и симптоматичните пациенти трябва да бъдат лекувани в болница.
За пациенти, които пият много алкохолни напитки, е характерен дефицитът на витамини. Препоръчват се хранителни добавки, особено витамин В. Ползите от добавките на магнезий не са доказани.
Целта на фармакотерапията при лекуване на алкохолна зависимост е да успокои пациента, да намали тревожността и да предотврати усложнения в сърдечно -съдовата система.

Много лекарства са били използвани за лечение на AAS, но само някои от тях имат достатъчна доказателствена база. РКИ показват, че бензодиазепините, бета-блокерите, калциевите антагонисти, антиконвулсантите и клонидинът, намаляват симптомите на AAS. Антипсихотици, по -специално халоперидол, могат да се използват в комбинация с бензодиазепини за облекчаване на възбудата (Доказателство С). Бета-блокерите могат да бъдат полезни за пациенти с хронично високо кръвно налягане.

Делириумът е най -сериозната и опасна проява на AAS. Среща се при 5% от пациентите с ААС. Делириумът продължава 48-72 часа, но може да продължи по-дълго. Честите му симптоми са: нестабилност на автономната нервна система, треска, загуба на течности, електролитен дисбаланс, хипогликемия, чернодробна недостатъчност, панкреатит, сепсис, вътречерепен кръвоизлив, синдром на Вернике-Корсаков. В това състояние е важно да се установи контрол върху възбудата.